Ечемикът се лекува с топли компреси

Ечемикът е изолирано възпаление на намиращите се в клепача жлези. Различават се външен и вътрешен ечемик. Външен ечемик се нарича възпалението на видоизменената мастна жлеза на Цайс при космения фоликул. Често се среща във възрастта около пубертета при хора с некоригирани рефракционни аномалии, а също така и при диабетици. Възпалението обикновено се дължи на стафилококова инфекция.


Заболяването започва със слаб оток и зачервяване на клепачния ръб и със слаба болезненост. Впоследствие възпалителните прояви могат да се засилят. Започва да се усеща по-силна болка, парене и тежест. Възможно е да се възпали и да стане болезнен и предишният лимфен възел. Четири — пет дни след като процесът започне, на мястото на заболелия космен фоликул се очертава жълтеникавият връх на ечемика. Самият ечемик се пробива и от него изтича жълта гной. С това усещането на тежест и болка намалява и дори изчезва напълно. В някои случаи не се стига до нагнояване и пробив, а инфилтратът се разнася сам. Когато жлезата нагнои и се пробие, гнойта, която изтича, лесно може да зарази лежащите в съседство космени фоликули на същия и на срещуположния клепач. Поради тази причина след известно време ечемик може да се появи на друго място, а заболяването да продължи месеци или години. Това състояние се нарича хордеолоза. При особено упорити форми трябва да се търси причина и в общото състояние на организма.



Вътрешен ечемик се нарича възпалението на видоизменените мастни жлези на Мейбомиус. В сравнение с външния при него процесът е по-дълбок, протича по-тежко и обхваща по-голяма жлеза. Усещането за тежест и болка е по-значително, отокът е по-голям, а зачервяването - по-силно.


Лечението както на външния, така и на вътрешния ечемик трябва да започне със сухи топли апликации (компреси). Чрез тях се цели да се улесни разнасянето или набирането на инфилтрата. При лечението могат да бъдат използвани и капки за очи, съдържащи антибиотици и кортикостероиди. Ечемикът никога не трябва да се изстисква поради опасност от разпространяване на инфекцията към орбитата и риск от тромбофлебит на орбитните вени или на кавернозния синус. В отделни случаи може да се наложи хирургична интервенция - инцизия (разрязване) и евакуация на гнойта.